„Моите картини са нарисувани грижливо, не повърхностно, а с търпение.“~ Фрида Кало

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Отбелязаха се 114-годишнината от рождението на най-значимата мексиканска художничка с думи за нея и от нея

Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, Мексико в семейството на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият ѝ крак изсъхва и тя остава инвалид за цял живот. Мечтае да стане лекар, за да лекува телата и душите на хората, увличайки се с младежка страст по Фройд. Фрида е първата мексиканка, преминала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на катастрофа и е подложена на тежка операция.

Прикована към леглото, със силни болки, с метална шина на гръбначния стълб, тя започва да рисува от скука и самота. Това ново поприще я свързва с Диего Ривера. Той е  яростен поддържник на болшевиките в Русия, но и известен майстор на стенописи, синтезирали фовистични и експресионистични елементи с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота ѝ – два пъти се жени за него, връзката им минава през страст и предателства. На физическата болка тя се противопоставя с ексцентричност, дрога, алкохол, безброй връзки с мъже и жени.

Фрида Кало създава поредица от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-много себе си: в национален костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. „Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам означаваше да се освобождавам от него“. Живопис като автотерапия. Автопортретите ѝ са пейзажи на душата на границата между реалността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински ѝ се възхищават. „Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало“ – пише Пикасо до Ривера през 1939 г.

През същата година в галерия „Рено“ в Париж се открива изложбата „Всичко за Мексико“, на която са представени нейни творби. Автопортретът ѝ, наречен „Поставяне в рамка“, е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон пише: „Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба“. Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи. За нея говорят всички, а елегантният ѝ стил очарова парижката публика. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си стил, която налага елементи на изненада и шок. Тя създава специално за Фрида роклята „Мадам Ривера“. И Жан – Пол Готие отдава почит на незабравимата мексиканка. Една от есенните му колекции носи името ѝ – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със сключени тъмни вежди, сякаш оживяло копие на художничката.

„Моите картини са нарисувани грижливо, не повърхностно, а с търпение. Посланието на моята живопис е болката“. Така обяснява камерните си платна художничката, преживяла 35 операции. През последните десет години от живота си Фрида води интимен дневник, пълен с рисунки, спомени, писма до Диего и спонтанна поезия. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от произведенията ѝ. Умира на 13.07.1954 г. на 47 години.

Представяме ви мисли и пет рецепти от книгата „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ на Ф. Г. Хагенбек в превод на Даниела Радичкова:

„Имай смелостта да живееш, защото да умре може всеки.“
„Човек не се жени за онзи, който му е откраднал сърцето, случва се само в любовните романи или в романтичните филми. В живота оставаме с когото ни се е паднал и нищо не би могло да промени това.“
„Ако знаем точно какво да правим, тогава защо да го вършим? Ако съществуваше само една истина, нямаше да е възможно да се нарисуват стотици платна на една и съща тема…“
„Единственото, което научих от живота, е, че човек не се жени за голямата си любов, нито за онзи, с когото е правил най-страхотния секс. Ала дори да има някой, който да е намерил тези две качества в партньора си – любов и секс – не значи, че непременно е щастлив…“
„…каза на раздяла той и изпрати въздушна целувка на Фрида, а тя я съхрани в сърцето си за времето, когато щеше да го мрази и да иска да го напусне – случваше се поне веднъж месечно, в синхрон с цикличността на любовниците, които идваха с лекотата, с която си отиваха.“
„Всички жени са изключителни. Всяка е моя кръщелница, понеже заслужава. Тъй като аз притежавам дарбата да нося смърт, вие имате дарбата да давате живот. Единствената причина си ти самата. Защото си Фрида, а Фрида е само една. Няма друга по-силна причина от тази…“

Рецепти

Мексиканска пилешка супа

Веднъж една от гостенките на Диего – една от ония американки многознайки – ме попита защо в Мексико всяко ястие включва пилешко. Никога не бях се замисляла над това. Пилето е нещо като основата на нашата храна. Ето защо за мен няма съмнение: пилешката супа е мексиканска, без значение дали е създадена от франчулята – със сигурност са купили пилето от пазара „Ла Мерсед“1.

източник: artday.bg