Открит урок по живопис с Владин Владев

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

На Международния панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика” във Варна за първи път има и урок по живопис. Втора година един от най-добрите варненски художници Владин Владев, рисува в свое собствено пространство, тук на най-голямото българско арт-изложение.

Тази година за първи път се организира и открит урок по живопис. 

Владин Владев:

„Аз първо искам да благодаря организаторите, за самата атмосфера тук. Прекрасно е! Към тези, които искат да опитат да рисуват искам да кажа следното: като малки, всички бяхме художници. Някои после става къде юрист, къде земеделец, къде някаква друга професия. А моето желание е всеки един от нас да се върне към тези усещания. В този урок ще гледам да представя една работа на морска тематика, тъй като морето е пред нас.”

„Каква е техниката, която предпочиташ?”

Владин Владев:

„Горещо препоръчвам акрилната техника, защото тя, като начин на представяне на цветовете, най се доближава до маслената. Аз бях един от най-големите противници на акрилната технология, защото ако се замисли човек,  всъщност викам си това е новото, това е една пластмаса. Но всъщност полимера, който свързва елементите на боята на акрилна основа е продукт на органичната химия. Това са продукти, които отдавна са узрели. Хиляди години в земята. Аз не подценявам  маслената технология, но само във вида, в който са я работили старите майстори. Защото сега се получава така, че след 10- 15 год. картината трябва да бъде реставрирана. Докато при акрила, не че ги няма тия проблеми, но според мене в тоя динамичен начин, по който ние живеем, това е по-устойчивата технология и ние сме задължени да се съобразим с това. А има и друг елемент, че акрилната техника предлага един бърз, агресивен начин на работа. Буквално, ако човек е по-експанзивна натура, той трябва да има така наречената бърза четка, която се тренира с много време и много усърдие.”

„Ще ни покажеш ли тази „бърза” четка?”

Владин Владев:

„Ще стигнем и до нея. Първото, което е добре ние да направим, винаги във всяка една творба, е да обработим платното с т.н. подложка /със замах започва да нанася върху платното слънчева жълта боя/. Например при майсторите на Германия повечето от грундовете са червени. По ред причини предпочитам жълтия цвят и конкретно производните на кадмиевата жълта. Понеже тя е преходен етап от лимонената жълта и всичките нейни нюанси създават едно богатство по нататък в самото платно. Искам да предупредя всички които участват, че трябва да знаем нещо много важно. Когато човек сяда зад платното, самият той не знае какво ще излезе. По принцип законите на изкуството и въобще на рисуването винаги са били и ще останат антагонистични на законите на производството. Буквално на обратния полюс на това, което едно производство иска. В смисъл, че човек ако иска да бъде добър художник, добър артист, дори музикант той трябва да може да се самовглъбява, да може да жертва. Неща, които съвременната култура ги е изтикала от лексиката. Нанасям грунда, една подложка. В същото време слагам съвсем малко количество акрилен лак за да може да не чакаме много, а директно да преминем към нанасянето на следващия пласт.

„В момента в които почнеш да рисуваш тогава ли се ражда в главата ти това което искаш после да се появи на платното?”

Владин Владев:

„По принцип изкуствоведите разделят два типа картини. Едните са експанзивни. Художникът сяда на платното и рисува нещо, като експлозия.Той самият не знае какво ще се получи. А другият тип е аналитичният. Когато нещата са подготвени, обмислени. Това, което излиза от платното много пъти лъже за натурата на самия автор. В смисъл тя може да е разхвърляна, да бъде на маски, да бъде буквално, като една голяма бъркотия, но всъщност да бъде продукт на един много аналитичен ум. И обратно. Може да е много подредена, но той да я е направил за един ден, за една нощ. В това се крие донякъде и чара на самото рисуване, на самото изкуство. Дори има неща в изкуството, които звучат не само със силата на документ, но със силата на пророчество. Примерно на мен една от слабостите ми е да разглеждам стари майстори, такива майстори на живописта, като Ботичели. И там в техните работи човек може да открие неща които са се случвали в годините и да направи едни паралели с нашия свят.”

Рисува, рисува, нанася нови тъмни цветове и продължава да говори…

Владин Владев:

„Всъщност това, което ние направихме освежихме цвета да не е толкова суров. Честно казано, чисто сюжетната линия, аз имах намерение да нарисувам някакви яхти, някакви лодки, но начинът, по който ще тръгне, ще го зададе самия формат, самата атмосфера. От там идва самата изненада, самата неопределеност.”

„Това е изненада и за теб така ли?”

Владин Владев:

„Буквално рисуването е като да влезеш в една сграда, в която не знаеш коридорите къде ще те заведат. Разбира се, ти си господарят, ти си човекът, който винаги може да излезе. Винаги може да светне лампата или да направи нещо друго. Но в това е очарованието.”

„Вече избистри ли ти се какво предстои?”

Владин Владев:

„Честно казано още не. Горе долу знам като сюжет, но самият начин на нанасяне на цветовете, динамиката, определя това, което ще излезе. По принцип техниката за която казахме, акрила започва изграждането от тъмните тонове. Защо е така? Има един принцип, ако сложим някакъв тъмен цвят / нанася тъмен цвят върху платното/ и го оставим да бъде тънко до края на нашата работа, той ще остане дълбок, силен и ще поддържа през цялото време контраста на картината. Това е буквално скелетът на нашата работа. Дали ще е някаква абстрактна картина, дали ще е натюрморт, дали ще бъде портрет, няма никакво значение.  До края на нашата работа ние трябва да запазим силата на тъмните стойности. Дали ще са от червените, дали ще са от сини, зелени или буквално черно, това няма никакво значение. Колегата Явор Витанов използва с шпатулата чиста черна и това му дава една дълбочина. Дори мога да направя един такъв паралел. Ако сте забелязали, едни от най-скъпите каталози, дали на бижута, дали на дрехи, те са на черен фон. Това не е без значение.   Върху тези неща отделно се печата за да има по-голяма дълбочина, по-голям блясък.”

„А ти защо предпочиташ жълтото, а не черното?”

Владин Владев:

„Това е моята вълна, така да го кажа. В момента съм на вълна жълто. Жълтото това е изгрева, това е сияние. Може би на полярните шапки няма такъв интензитет на жълто. Но все пак това е южна Европа. Слънцето на Варна, морето, радиацията от тези лъчи. Това е страхотно. Дори и зимата, жълтото е настроение. Както виждате долния пласт вече леко е дръпнал. Съветвам всеки, който работи по този начин – с подложки – винаги да изчаква долните пластове да са идеално изсъхнали. Всъщност проблема с маслената технология е точно това – че трябва да се изчаква. Иначе, при нанасяне на следващия слой боя, ние вдигаме част от долния и не можем да контролираме самия процес. Не можем да разберем какво става. Дори в технологията на Кирил Цонев имаше други комбинации, които бяха забранени, защото след време тези химични съединения на боите, те влизат в реакция и картината прегаря. Говорим за маслената картина. При акрила подобен ефект е намален, защото акрилната смола стяга боите и всъщност изолира пластовете един от друг. Дори аз с времето съм установил такава технология, в която различни пластове ги изолирам и те имат друго звучене. Но разбира се, това всичко става с времето. Искам само да забележите, едно от най-важните неща това е начинът, по който се нанася.”

„Какво имаш предвид?”

Владин Владев:

„За мен винаги това е бил един от залозите за добра работа – темперамента, с който ти нанасяш самата боя.  Това е най-важното за мен. Защото става една линия ум-сърце-ръка-платно. Това изливане на определени настроения не може да се фалшифицира. Защото то е продиктувано от сърцето, от ръката. Има един феноменален филм на китайски, който се казва „Герой”. И всички тези детайли, защо се случват всички тези неща са много добре представени. Разбира се, под идеологията на Изтока.  Но филма го препоръчвам на всеки, който е решил да се занимава с живопис. Защото там има една сцена, която разкрива сърцето на автора, на художника. Иначе казано темперамента. Не може да направиш нещо когато си ядосан, не можеш да рисуваш детайли. Това е абсурд, Трудно ще е когато си полузаспал да правиш някакви абстракции, някакви експанзивни неща. Ако има рутина нещата са различни. Но затова е изкуството, то е един тембър на вътрешното настроение на самия автор. Много хора ще кажат: добре какъв е смисълът на всички тези неща? Но може би малцина се замислят как се формира един автор, един художник. Не визирам себе си. Примерно всичките впечатления, неговите учители, неговата среда, неговата палитра, дори ако щете неговите баби и дядовци, времето, в което я живял. Като се замисли човек става дума за период от 100-150 години. Това обяснява защо никога няма да изчезне интереса към изкуството. Това е една тайна, една мистерия.”

„А при теб в рода ти има ли художници, които са ти помогнали, показали?”

Владин Владев:

„Не няма. Имал съм автори, които много са ме вдъхновили, много са ме впечатлили. Дори имах щастието да се запозная с живи легенди на планетата може би едни от най-добрите живописци. Единият от тях е Джиджино Фалконе. Може да му видите нещата. Може би ние никога няма да имаме българи такива майстори. Защото там става въпрос за други неща. За едно постепенно бавно плавно натрупване и събиране на ценности. При нас има прекъсване, пак почване. По друг начин са се развили нещата. Не казвам добро или лошо, просто е друго с цялото очарование на това. Мисълта ми е, че с Джиджино Фалконе щандовете ни бяха един срещу друг и за мен това беше страхотно. Аз не знам дали е жив. Но за мен той е голямо име. Други примери от нашите автори –  имах щастието преди 20 години –  в ателието на Крум Дамянов. Мой приятел от детските години  му беше помагач, дясната му ръка  Той правеше нещата не защото някой му ги беше поръчал. А просто заради самото рисуване.  Беше голяма работа. Много са. Самият процес е заразен, той е увличащ. Примерно Дали, начина му на гледане на света. Той казва: „Не аз съм лудият. А тоя зъл и циничен цвят, който си играе на сериозност”. Просто това са бели петна в човешката история. Може би аз малко идеализирам нещата, но все пак.”

За момент спира разказа и ръката му смело се движи по платното…

„Ето исках едно, стана друго. Ако забелязвате използвам едра четка. Тя създава усещането за детайлност, за бързина. Но всъщност тя може да бъде използвана от един чисто аналитичен творец. Ето, както виждате жълтото, като основа почти ще изчезне. Но ще остане, има едно понятие наречено оптичен тон. Всъщност ние гледаме едно произведение, но пластовете боя под него създават едно усещане – окото не ги вижда, ума ги вижда. Или обратно. Това е точно оптичния фон, който се формира на базата на отражението на грунда, на следващия пласт боя и създава едно цялостно изображение. Аз на времето съм бил ветроходец. Дъщеря ми също стана ветроходец и стана първа преди 2 години и  ще гледам да взема нещо от този сюжет. Един съвет към тези, които искат да работят. Винаги правете нещата от сърце. Не се мъчете с неща, които някак си ще ви изтормозят. Сюжетната линия винаги я прекарвайте през сърцето. Иначе просто няма никакъв смисъл. Иначе е едно мъчение. Сетих се за една еврейска легенда. Когато душата тръгва към земята и вече е назначена да отиде в определен дом, тогава един голям ангел слага пръста си точно над горната устна и в същия миг човек забравя откъде е тръгнал. Според тази легенда, нашата цел на земята е ние да се сетим без чужда помощ откъде сме дошли. Личното ми убеждение е, че рисуването и въобще изкуството, това е един от най-лесните начини. Това е най-лесният начин да разберем от къде сме дошли. Не говоря само за религията в чистия й вид. Мисълта ми е, че това е състояние, което ще ни доведе до Създателя, този който ни е пратил тук.”

Продължава да рисува и пред очите ни се появява бурното море и платната в него.

Владин Владев:

„Ето, че мина и вторият етап от нашата картина. Вече жълтите части от фона тук там се обаждат. Личното ми предпочитание е някои от тези неща да останат до края на самата картина. Понеже те стоят, като едни огнени оченца, които гледат. В същото време те дават богатство и кореспондират с цветовете, които после ще нанесем. Темата е море. Мисля да пренебрегна хоризонта. Искам картините да имат по-голямо пространство. На практика хоризонтът е едно ограничение. Космонавтите, те не виждат хоризонт.”

Продължава да работи смело и със замах.

„От този етап нататък вече сме влезли в някаква конкретика. Избягали сме от т.н. лутане. И сега е добре да конкретизираме това което сме мислили.   Сега определяме кое е важно за нас. Плановете на самата картина, най-важните центрове. Личното ми убеждение е, че чисто интуитивно, ако човек усеща нещата, той буквално ги влага така, както намери за добре и в процес на работа нещата градират в нещо по-добро.  Вече имаме една основа и една конкретика, няма какво да се лутаме и оставяме четката и започваме със шпатулата. Идеята е да дадем някакъв завършек на разказа, който се заформя на това платно. Някакъв финес, някакъв драматизъм на всичко, което е в нашето сърце.”

 На платното вече се появяват ветроходите.

„Сега, ако искам да вкарам отново жълто в картината, то няма да има същата функция, която има жълтият фон. То вече ще бъде в някаква смеска, в някакво съчетание, което да обогати нашата картина. Още един съвет към всеки, който иска да рисува. Да смесва цветовете на палитрата, а не на самото платно. Защото нещата стават накъсани и го няма хубавия чист цвят, които се получава при смесване на палитрата.

Много е трудно да дадеш някаква формула или рецепта. Но ще ви кажа мисли на големи личности, които мен лично са ме вдъхновили в дълбочина. Едната е на учителя на Нерон Гай Луций Сенека. Той е бил един от най-богатите в Рим. Бил е милиардер имал е роби, занимавал се е със зърно. Той казва така: „изкуството не е капитал и от изкуството не може да се направи капитал. Но то създава добродетели, а това е най-големият капитал”. Ако човек се замисли, това са нещата. Всъщност за успеха не са нужни пари – доброто възпитание струва повече от тези неща, други натрупвания.  Микеланджело също е бил много богат. Преди да умре казва на своя ученик: „рисувай не си губи времето, рисувай. Не прави нищо друго, не сей лозя, не купувай и продавай, а рисувай”. Искрено го пожелавам на всеки. Ако хората повече време рисуваха, дори и за малко, може би светът щеше да бъде малко по-различен и по-добър.

Да рисуваме, за да стават хората по-добри.”