Асоциация „Булгарика“ представя Проект „Родове“

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Един от силните моменти в програмата на Международния панаир на занаятите и изкуствата е Проектът „Родове”. Ежегодно Асоциация „Булгарика” издирва и представя едно семейство, в което се предава занаят.

Тази година в проекта „Родове” представяме дърворезбарят Петко Петков и дъщеря му Жени.

Любопитното при тях е, че бащата е запалил дъщеря си по един занаят –дърворезбата, а после тя сама продължава с други търсения и опити.

Различни са моментите, които двамата си спомнят, като първи опит с обработката на дървото.

Петко разказва как Жени, докато го е придружавала понякога на работното му място, любопитно и с много интерес го е наблюдавала как работи.

„Сега вече, след толкова отминали години, усещам голям прилив на енергия от нейна страна да се занимава със занаята и предполагам, че и доставя такова удоволствие, както и на мен.”

Двамата имат и общи творби, които представят на изложението във Варна.

Първите спомени на Жени са от същия период, но в тях има и детска игра и непокорност.

„Когато оставах самичка, за да не ме види че работя, защото това са все пак остри инструменти, аз тайно си дялках. Един от първите ми спомени беше едно малко дръвче, може би колкото кибритена кутийка…  Била съм втори-трети клас и го направих тайно от баща си. Той по-късно  разбра, но не ми се е карал. Тогава добих смелост да опитвам пред него и той да ме учи.”

Дърворезбата е било първото. Но Жени не  спира да експериментира. Посяга и към пирографията. Пирографията е изкуство, което също изисква много сигурна ръка. Има изработени много картини с тази техника. Но не спира до тук. Следващото нещо, в което вече напредва е иконопистта.

Попитана кога се е появило при нея желанието да  рисува икони, Жени с усмивка отговаря:

„Когато бях бременна, тогава беше първият опит. Ако искате вярвайте, но първите ми опити са с водни бои върху лист хартия. След това започнах да гледам клипове в YouTube. Ние младите имаме предимството, че стига да искаме, всичко можем да намерим в интернет и да се учим. Малко по малко се отпуснах и добих смелост.  След това започнах да показвам творбите си и вече имам поръчки.”

Попитан какво е усещането, когато виждаш и дъщеря си до теб в занаята, Петко отговаря:

„Хубаво е усещането. Някакво удоволствие и удовлетворение. Знаеш, че след теб ще има кой да продължи.”

Творбите на двамата автори можете да видите до 21 август в тяхното уютно подредено кътче. Намира се срещу Галерия „Къщата на майсторите”, непосредствено до колоритното място на тъкачите.